Втози са представени данни за физичните и химичните свойства на цветните метали. Приведена е информация за получаването на металите от техните руди, за

Увод

В този реферат са представени данни за физичните и химичните свойства на цветните метали. Приведена е информация за получаването на металите от техните руди, за цветната металургия в България, както и проблеми и тенденции в развитието й в нашата страна. Включени са и исторически и етимологични данни за цветните метали и снимки на същите.

Физични и химични данни за металите. Получаване.

Олово (Рlumbum) Рb — хим. елемент от главната подгрупа на IV група на периодичната система, пор. н. 82, ат.т, 207,19 (спрямо ¹² С). Познати са 4 изотопи на О. и 4 негови радиоактивни изотопа. В съед. си О. се явява като елемент от +2 и +4 валентност. О. е синкавобял тежък ме­тал; плътност 11,336, т.т. 327,4°С и т.к. 1750°С; специфична електропрово­димост 4,8.104Ω ^1- см ^1- ; нормален потенциал при 25°С — 0,130 V (за РЬ↔РЬ2 ++ 2е).Прясно отрязаната повърх­ност на О. е блестяща; на въздуха оба­че блясъкът бързо се губи и металът придобива синьосиво матово оцветява­не. О, е най-мекият от обикновените теж­ки метали, то се реже с нож и се дращи с нокът (твърдост по Моос 1,5). Лесно се валцува на листове, но поради незна­чителната си якост не се изтегля на тънка жица Топлопроводността на О. е равна на 8,5% от тази на среброто При стапяне О. отначало се покрива със сив окисен пласт, който при продължител­но загряване преминава в жълт оловен окис РbО — глеч, а след това в оранжевочервен Рb₃ О₄ —миниум. При за­гряване О. реагира непосредственои със сярата, селена, телура, с халогенните елементи; с водорода се съединява много трудно. С металите лесно образува сплави. О практически не се раз­тваря в разр. киселини. В някои случаи върху повърхността на О се об­разува неразтворим пласт, който го предпазва от по-нататъшно кородиране. В НNO₃ О. се разтваря вследствие на голямата си способност към окисляване. При достъп на кислород О. бавно взаимодействува с всички к-ни. О. лесно се разтваря и в съдържащата въздух оцетна к-на. При разтварянвто си в к-ни О. минава в двувалентно състояние, като образува йоните Рb⁺² .От дей­ствието на силни окислители О. преми­нава в четиривалентно. Съед. на двувалентното О. се наричат плумбо, а тези на четиривалентното — плумбисъединения. В природата О. се среща главно под форма на негови руди, най-разпространена от които е галенитът РbS. Често се срещат и про­дукти от разлагането на галенита, като англезит — РbSО₄ и церусит РbСО₃ . Общото съдържание на О. в земната кора възлиза на 1,6.103% тегл. За добиването на О. се употребява галенитът. Самият процес се извършва по няколко начина,по първия начин рудата се пържи, за да се превърне в оловен окис, който след това се редуцира до метал с кокс или въглероден окис. При втория начин рудата се подлага на непълно пър­жене, като се загрява умерено специални пещи при достъп на въздуха така, че да се окисли само част от PbS. При това се извършват следните хим,реакции: 2PbS +3О₂ =2РbО+2SО₂ , PbS+2О₂ =PbSO₄ .След това загрява­нето се продължава без достъп на въздух, при което непромененият PbS реагира с образувалите се РbО и PbSO₄ като се превръща в метално олово съг­ласно равенствата:

PbS+2PbO=3Pb+SO₂

PbS+PbSO₄ =2Pb+2SO₂

Полученото О. обикновено е онечистено с Сu, Sb, Аs, S, а често то съдържа и сребро. За да се освободи от тези примеси, О. се претопява. О. се употребява за изработване на тръбопроводи и об­вивки на кабели. Листовото О. служи за покриване и облицованe на оловни ка­мери при производството на сярна к-на; освен това то служи и за изработване на тигли, чаши и други хим. прибори, за акумулаторни плочи и пр. Благода­рение на голямата си плътност О. се използува за пълнене на снаряди и за правене на сачми. Съединенията на О. са силно отровни. Дори следи от О. при продължително действие могат да причинят тежки заболявания (сатурнизъм) и смърт. На опасност от оловно отравяне са изложени най-много работниците, заети в оловното производство и производството на оловни соли.

Цинк (Zincum) Zn — хим. елемент от плавната подгрупа на II група на периодичната система, пор. н. 30, ат.т. 65,37 (спрямо ¹² С). Има 5 стабилни изо­топа с масови числа: 64 (48,9%), 66 (27,8%), 68 (18,6%), 67 (4,11%), 70 (0,62%); изкуствено са получени и радиоактивни изотопи. В древността Ц. е бил известен само като руди и съед. (цинков окис), а също и като сплав с мед (месинг), Ц. e синкавобял метал, т.т. 419,5°С, т.к. 907 С. Плътността на изле­тия Ц. е 7,14, Има твърдост по Моос 2,5, електропроводимост 17.104 Ω^1- сm^1- , нормален ел. потенциал 0,763 V при 25°С (за Zn ↔Zn₂ + 2е) Ц. изменя св-вата си в зависимост от температурата; наприер при обикновена температура той е крехък, а при загряване до 100— 150°С става изтегли в и пластичен. При червена жар разлага водните пари. Лесно измества от р-ри Сd, Со, Сu, Аg, Аu и други по-електроположителни от него метали, затова цин­ков прах се използува за утаяване на тези метали. Ц. се явява от +2 валентност. Съдържанието на Ц. в земната кора е 1,5.10^3- % тегл. Среща се главно като минералите сфалерит ZnS и смитсонит ZnСО₃ . Цинкови находеща има в България. При получаването на Ц. цинковите руди най-напред се обогатяват, за да се получи концентрат, съдържащ 40